понеделник, 11 януари 2016 г.

Радостин Марчев: Християнин, богослов или клюкар? 1ва сесия

В тази сесия от теми искам да обърна внимание на хора в България, които се изявяват в публичното интернет (а и не само) пространство, като богослови, носещи духа, боговдъхновени и т.н. просветени личности. По някаква неразбираема за мен причина, вместо с благовестие, те запълват времето си с агресивно нападателни анализи и откровени словестни атаки към други християни.
За целта ползват интернет трибуните на блогър, фейсбук или дори проповядване в църкви, където са поканени.
С цел привличане на вниманието, биват оплювани интернет служения, пастори и миряни, несъгласни с техните доктрини и християнски разбирания. Компанията от самообявили се кръстоносци носи един дух и има една единствена цел: Смачкване на пастори и служения, които не "играят по тяхната свирка", казано на жаргон. Срещу всеки, който не изповядва доктрините на "кръстоносното българско общество" се организирват хулителни кампании с цел очерняне и оронване на личността. Границата на моралът, християнският език и общуване пада под нулата.
Преди години Пастор Пламен Петров беше подложен на подобни клеветни и охулващи провокации от въпросното общество. Християни ком обяви позицията си и не след дълго се появиха блогове и публикации срещу първите двама администартори на сайта - Йоланта Йовчева и Венци Тоневски.
След това небяха пожалени пастори и интернет телевизии като htv.bg, 865.bg и т.н.
Десетки, дори стотици християни бяха подлъгани и се присъединиха към групите на плюещите, като по този начин показаха, че вътрешно нямат мир и любов а бунт и жажда за война, дори и срещу свои. Хора, които не носят Святия Дух в себе си. Хора, които почти успяха да сринат служението на христитяни.ком, служение чрез което излязоха стотици свидетелства от новоповярвали християни през годините.
След като сме отново онлайн и работим на пълна пара, ще пускам теми за всеки един, който се опитва да спре служението ни през годините. Освен това ще използвам всичките знания, които Бог ми е дал, за да разпространя и популяризирам тези теми сред християните в България.
След години търпение вече е време да се покажат наяве, кои са враговете на българските християнски движения и защо все още българите тънат в калта, вместо да уповават и работят за Бог.
Въпросът е - кога ще си изчистим бай ганьовския манталитет и ще се обърнем искрено към Бога. Кога ще спрем да се плюем един друг и ще заработим като едно цяло, каквато трябва да бъде христовата църква. Кога ще спрем дасе одумваме и клеветничим, особено християните.. За да дадем пример на невярващите. Глупаво е да се създава уж християнски блог, в който 70% от съдържанието е оплюващо други християни, пастори или християнски движения (визирам Радостин Марчев), глупаво е да се създават социални групи, оплюващи пастори и дори цели християнски деноминации...
Разбирам, че много се вживяват в ролите на будители и съживлители, слушайки проведите на Пол Уошър или четейки статии на Мартин Лутер, но християнството в България не е бойно поле. Имаме нужда от християни, които да носят в себе си любов, търпение и най-вече Христовия Дух.
Всичко останало е простотия и елементарна бай ганьовщина, която може да се види навсякъде из светските общества и групи. Нека не използваме Божието име за да воюваме срещу Бог.
Специално за Радостин Марчев ще цитирам статия на един от авторите ни, Ан. Василева. Написана през Май. 2013г.

КЛЮКАТА – РАЗПОЗНАВАМЕ ЛИ Я?
Zoom in (real dimensions: 588 x 400)Изображение

БОГ ОПРЕДЕЛЯ КАТО ВАЖНИ ДЕЛАТА, А НЕ ДУМИТЕ.
В забързаното ни и ангажирано ежедневие би било лукс да се спрем и да поприказваме с някого. И едва ли е уместно да изразяваме мнение против това, тъй като всеки има нужда от общуване. Трябва да отбележим, обаче, сериозното предупреждение за говорната комуникация с известния стих , че езикът е… буйно зло , пълен е със смъртоносна отрова”(Яков 3:8). Как да разбираме това?
Веднага бързам да насоча вниманието ви към разковничето – необходимостта от голямо и постоянно внимание при разговорите. Казано е: „Пази езикът си от зло и устните си от лъжливо говорене” (Псалми 34:13). Не става дума само за лъжата, а и за особен вид широко разпространено и практикувано речево общуване - клюкарстването.
Интерес към клюката намираме още в Аспаруховите закони, където е записано: „Всеки българин, който наковлади ( обвини) някого си , да се гужда (постави ) в железа, доде се изпита и ако го е наковладил лъжовно, клюкар да губи глава” т.е. разпространяването на невярна информация за някого се наказва със смърт! Защо още тогава са били предприемани толкова строги мерки против клюката?
Клюката е особено социално явление, присъщо за всички времена и категории хора - интересна, пикантна новина за някого, която се разпространява от човек на човек.
Клюката
ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА КЛЮКАТА :
Клюката съвсем не е безобидна. Една японска мъдрост гласи – клюката винаги хвърля сянка.
Как да разграничим обикновеното споделяне на информация от клюката?
В Божието Слово на различни места и по различни поводи са посочени основните характеристики на клюката, клюкарстването и клюкарят. Там се среща като „одумване”.
Разликата между добронамерения интерес, изразен чрез директен въпрос към някого и клюкарстването е голяма. Когато сме загрижени за някого, ние споделяме само това, което знаем.
При клюкарстването коментираме това, което сме чули или видели, но с определена, злонамерена цел, насочена да подрони или разруши нечии авторитет. „Одумниците „ се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори” (1 Тимотей 5:12-13)
В Притчи 11:13 се казва: „Одумникът обикаля и открива тайните” т.е. клюкарят разпространява информация без съгласието на лицето, за което говори и в негово отсъствие..
Информацията, която се коментира не винаги е вярна. В негативното бърборене, насаждащо накърняване достойнството и качествата на другиго, можем да открием скрита агресия ”Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож” (Притчи 12:18). Така се получават недоразумения, раздори , сплетни и кавги: „клюкарят разделя най-близки приятели” (Притчи 16:28).
Информацията се разпространява бързо, защото обикновено е сред ограничен кръг хора.
Лицето, което я разпространява изпитва удоволствие от този вид разговор „Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема” (Притчи 18:7-8). Това е една от особеностите на клюката, което не винаги е изразено в нормалната комуникация. Има хора, които са пристрастени към това „удоволствие”.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА РАЗПРОСТРАНЯВАНЕТО НА КЛЮКИ?
Една съществена причина за разпространение на клюката е липсата на стойностни занимания на дадено лице, скуката, безделието. В една песен се казва: „най-доброто средство против скуката – е клюката
• Желание за значими и интересни преживявания. Когато човек няма лични качества, търси начин да преживее нещо подобно и черпи от ореола на тези, за които говори. Като предлага тема, чрез която разнообразява сивотата на ежедневието той става интересен.
• Понякога за да отклони вниманието от себе си, защото не желае да споделя собствени проблеми, дадена личност предпочита да насочи вниманието към друга.
ЗАЩО И КАК СЕ ПОЛУЧАВАТ РАЗЛИЧИЯ В ИНФОРМАЦИЯТА, КОЕТО Я ПРЕВРЪЩА В КЛЮКА?
Клюката прилича на играта на развален телефон….В началото информацията може и да е точна, но при предаване от „уста на „уста, детайлите, смисълът, думите започват да се променят. Когато чуете това, което в началото сте казали, може да останете изненадани колко различно и деформирано е станало.
Знаем, че човекът е триединен - дух душа и тяло. Душата също е триединна – разум, чувства и воля. За всеки отделен индивид съдържанието и комбинацията на тези три съставки са уникални. Те до голяма степен зависят от наследствената предразположеност, интелект, среда на живот, възпитание, образование, ценностна система и мн. др. Това оказва влияние върху всичко, което човек възприема. То преминава и се пречупва през призма на индивидуалната личност. Така една информация може да бъде предадена от един на друг във все по-неточен вид.
Всичко, което казахме до тук може да се каже, че се отнася за хората, които не се съобразяват с християнските ценности. Но, за съжаление трябва да признаем, че и при вярващите християни клюката се също се среща.
Клюкарстването при тях се пречупва през призмата на християнските възгледи и придобива по-различен вид. Именно заради това, понякога трудно се разпознава, а в някои случаи даже не може. Вярващият християнин, още в началото на своето обръщане към вярата разбира, че не трябва да „причинява зло на ближния” , защото това е грях. Затова тук информацията се споделя като добро намерение, дори молитвена нужда за ближния. Но без да е упълномощен за това от онзи, за когото става въпрос, то си е клюка. Не е изключено клюкарстването също да доставя удоволствие на този, който разпространява информацията. Вярващите също проявяват любопитство и наивност и понякога вярват на слуха безрезервно.
Поради естеството на човешката психика, клюкарстването може да се превърне в доминиращ начин на живот – пристрастяване. Тогава практикуващият „словесния грях" придобива някои общи характеристики с патологичния лъжец. Поведение, когато човек се опитва да спечели вниманието на околните, измисляйки си неверни истории, води единствено до засилване на стремежа към търсене и изобретяване на нови клюки.
КЛЮКАТА ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Клюката се поражда и разпространява не само при реални контакти. Поради развитие на новите технологии, промяната на начина на живот, повишената ангажираност, увеличените разстояния и ограничените финансови средства съвременната комуникация при младите хора е съсредоточена предимно във виртуалното пространство. Разговорите в интернет и социалните мрежи крият опасности, с които младите християни трябва да са запознати. Те споделят не само свои мисли и информация, но и за близки, приятели,братя и сестри в християнската общност. Заради малкият житейски опит и библейска мъдрост, често тези разговори се превръщат в клюки. А и малкият и затворен вид на християнските общности предразполагат към разпространяването им.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ?
Най-доброто диференциращо средство между християнска загриженост и клюкарстване е мотивът. Ако има дори само нотка за подронване авторитета на другия със сигурност можем да причислим разговорът към клюката. Това обаче знае само този, който я разпространява и Святият Дух, който може да го изобличи.
• Поради препоръката : „Радвайте се с ония, които се радват, плачете с ония, които плачат” (Римляни 12:15). Като не забравяме уважението към личността да не смесваме състрадателност и съпричастност с клюкарстване.
• Преди да повдигнем въпроса за поведението на някого, най-добре е да се помолим конкретно както за информацията, която смятаме да споделим, така и за протичане на разговора.
• „Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си” (Притчи 20:19). В приятелски кръг някои осъзнават нередността на разговора, но не смеят да направят забележка заради не съвсем ясното разбиране на стиха от Словото: „Не съдете, за да не бъдете съдени” (Матей 7:1 ), (където става въпрос да не определяне мястото на човека след смъртта му – в рая или в ада, което е Божие право) .
• Интернет-комуникацията трябва да се контролира. Ако е писмена – преди да напишете или преди да изпратите информацията – помислете какво казвате и защо го казвате. Телефонната до известна степен е като при реалната. И при нея трябва да се внимава.
• При всички случаи е важен самоконтролът в говоренето: „Рекох: Ще внимавам в пътищата си за да не съгреша с езика си, ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивия” (Псалми 39:1).
• Говорете за отсъстващите само това, което бихте казали в тяхно присъствие : „Благият език е дърво на живот” ( Притчи 15:4).
• Да търсим Божието водителство в разговорите, защото сами сме недостатъчни и да помним: ”Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свят хълм? Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, и който говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си.” (Псалми 15:1- 3).

Източник: http://www.hristiqni.com/hristiyanski-s ... vame-li-ya

Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение: 
info@hristiqni.com



Изображение
Венци Тоневски е създател и главен редактор на християнския уеб портал - християни.ком. Занимава се с интернет маркетинг, SEO (оптимизиране на уеб проекти за търсачки) и програмиране. Има техническо образование в областта на уеб дизайна, компютърните системи и компютърните мрежи. Поддържа и развива десетки уеб проекти, по-популярни от които Християни.комБългарско СемействоБългарски Репортер иБългарски Християнски Форуми. Мултимедийните видео портали: PikFun, Църква.ком.
От 2012-та година е главен уеб дизайнер и консултант по интернет присъствието на електронното издание Свобода за всеки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар