Ново изявление на отеца в социалната мрежа:
Не знам как да започна...затова ще започна така:
Достатъчно навреме станах свещеник, за да не успея да проявя себе си в лошите насоки, които ми се отдаваха по онова време. Все пак "навъртях" доста грешни действия, с които не се гордея,а се боря постоянно с техните спомени. На моменти (вероятно дяволът си играе с мен) изпадам в една онтологична шизофрения, представяйки си какво бих правил, ако не бях свещеник. В едно такова "изстъпление" smile emoticon си казах: "Какво бих направил, ако някой обиди или нападне духовния ми наставник?". Отговорих си светкавично: "Ще се застъпя за духовния си наставник ефективно, дори и да е необходимо да строша една, две глави"...И тогава ми стана тъжно...(доколкото на мен може да ми е тъжно)..защото се сетих за себе си, като духовен наставник на доста хора вече...Спомних си как ме защитават; как ме бранят; как се застъпват за мен...Или казано по друг начин, не си спомних нищо такова. А на мен дори ми се е налагало да защитавам мои духовни чеда в съда и то неведнъж...
Има хора, които от години плюят по мой адрес - аз търпя. Вероятно ще продължавам да търпя...защото явно много търпя. Един го търпя вече 10 години. Друг - 5. Гледам да не ги забелязвам, защото, да ви кажа честно, това си е дразнещ тормоз (особено като се вземе предвид избухливия ми нрав) и голямо изпитание точно в същия контекст. Старая се да не реагирам, но моите духовни чеда се опитват да ми "помагат" в това изпитание. Как ли? - ами като ми постват на лични съобщения статиите срещу мен...
И отново се сетих за моята онтологична шизофрения...и тогава ми стана тъжно...
Отец Силвестър Янакиев
Не знам как да започна...затова ще започна така:
Достатъчно навреме станах свещеник, за да не успея да проявя себе си в лошите насоки, които ми се отдаваха по онова време. Все пак "навъртях" доста грешни действия, с които не се гордея,а се боря постоянно с техните спомени. На моменти (вероятно дяволът си играе с мен) изпадам в една онтологична шизофрения, представяйки си какво бих правил, ако не бях свещеник. В едно такова "изстъпление" smile emoticon си казах: "Какво бих направил, ако някой обиди или нападне духовния ми наставник?". Отговорих си светкавично: "Ще се застъпя за духовния си наставник ефективно, дори и да е необходимо да строша една, две глави"...И тогава ми стана тъжно...(доколкото на мен може да ми е тъжно)..защото се сетих за себе си, като духовен наставник на доста хора вече...Спомних си как ме защитават; как ме бранят; как се застъпват за мен...Или казано по друг начин, не си спомних нищо такова. А на мен дори ми се е налагало да защитавам мои духовни чеда в съда и то неведнъж...
Има хора, които от години плюят по мой адрес - аз търпя. Вероятно ще продължавам да търпя...защото явно много търпя. Един го търпя вече 10 години. Друг - 5. Гледам да не ги забелязвам, защото, да ви кажа честно, това си е дразнещ тормоз (особено като се вземе предвид избухливия ми нрав) и голямо изпитание точно в същия контекст. Старая се да не реагирам, но моите духовни чеда се опитват да ми "помагат" в това изпитание. Как ли? - ами като ми постват на лични съобщения статиите срещу мен...
И отново се сетих за моята онтологична шизофрения...и тогава ми стана тъжно...
Отец Силвестър Янакиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар